ЛЮ̀БЕНЦЕ, мн. -нца, ср. Диал. Умал.-гальов. от любе; либенце. Иванчо, мойто любенце, / дето ме Иванчо искаше, / пък ти ме мамо, не даде, / че немал пуста сирмия. Нар. пес., СбВСт, 732.
