ЛЮБЍМ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. -и, прил. Книж. 1. Който е обичан, скъп, мил някому. Той [Костадин] не чувствуваше нито глад, нито умора, само ненаситна жажда към любимата жена гореше сърцето му. Ем. Станев, ИК I и II, 239. Крилатият гений на любимия ти син лети стремително из висотите на славата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 65. Растях в оскъдни времена, но сред много грижи. Чувствувах, че съм любимо, обичано дете. Г. Крънзов, Избр. п, 36. Страна любима, идат дни на радост, / на мирен труд и щастие в труда, / и ний не ще пожалим свойта младост / за идещата светла свобода. В. Андреев, ПП, 67. Днес ние трябва да оплакваме горко ненадейната смърт на любимия ни цар. Д. Войников, РК, 48.
2. Който е предпочитан пред друг, други неща. Какво по-важно може да има Рада днес от това, да изпрати любимата си приятелка? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 101. Манаки спокойно пиеше на малки глътки любимото си кафе. Ст. Дичев, ЗС I, 291. Когато се разхождал по алеите на чифлика старият княз, крепостните музиканти били длъжни да изпълняват неговите любими мелодии. А. Каралийчев, С, 137. Постепенно дивечът се успокои и стадата започнаха мирно да се събират по любимите си места. Ем. Станев, ПЕГ, 123. Тя беше любимата му песен и в нея бяха най-хубавите му спомени. Й. Йовков, Ж 1945, 10. Оставих аз Провадия, оставих моите любими села по Съртовите. Ил. Блъсков, СбНУ XVIII, 574.
3. Като същ. Поет. любим м., любима ж. Скъп, мил, обичан мъж (скъпа, мила, обичана жена); драг (драга). Ще дойде друг да продължи борбата / и пак ще бъде тъй неустрашим. / Но кой, кажи, но кой за теб самата / ще замени едничкия любим? Бл. Димитрова, Л, 106. Може би е брат умрял, / може би любим е паднал, / може би един шрапнел / е отнел прекрасна младост. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124. Но все едно: мен няма да ме има, ще бъда мъртъв вече за светът. / И няма да ти шепна пак, любима, / и няма да те виждам никой път. П. Пенев, Стр, 108. Каква младеж — свободна и прекрасна — / след нас в Родината ще зашуми! / Аз знам, любима, с нея ще израсне / и нашият жадуван Владимир. В. Андреев, ПП, 32. любимото и (рядко) любимо, ср. Скъпо, обичано нещо от действителността.