ЛЮБЍМИЦА ж. Остар. Любимка. — Сънувах, дядо! — Какво сънува, пиленце? — каже усмихнат дядо, па прегърне и целуне своята малка внучка, която бе негова любимица. СбЗР, 46. Мислено отива по-нататък — там, гдето е невидима още неговата любимица — хубавица София. Г. Стаматов, Разк. I, 63.