ЛЮБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Обикн. с несъгл. опред. с предл. на. Човек, който е пристрастен, има слабост към нещо. Тодор Тюлев, както винаги, работеше в своята ковачница, пълна с клиенти и любители на шеги и на новини. Г. Караславов, ОХ IV, 472. За любителя на остри преживявания сигурността не е голяма утеха. М. Марчевски, ТС, 132. Каменов бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 33. Минният инженер, стар ерген, добряк и любител на хубавото ядене и дълбокия сън, не бил много придирчив към работата в рудника. X. Русев, ПЗ, 244. Всеки миг, всеки час в града пристигат любители на панаира. Ст, 1966, бр. 1076, 1. // Почитател, ценител на нещо. А известно ли ви е, че вашият честен младеж, .., след като узнава от мене за съществуванието на старите рудници, тръгва да ги търси, като се преструва на любител на народното творчество? М. Марчевски, ТС, 136. Любителите на морето още от изгрев слънце са на плажа. Г. Белев, KP, 85. Берон участвува в обсъжданията между българските писатели и любители на образованието. М. Арнаудов, БКД, 10. Красотата никога не може да бъде изчерпана. Всеки я изживява наново по своему — и творецът, и обикновеният любител на планината. ЛФ, 1958, бр. 11, 2. Страстен любител на старината, баща ми, .., е повдигнал въпроса да се основе археологическо дружество в Търново. СбЦГМГ, 8. Иконите бяха много стари зографии и затова се виждаха още по-ценни на баба Иваница, както старите оръжия за любителите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30.
2. Лице, което се занимава с обществено полезен труд, без да е специалист в дадена област; непрофесионалист, дилетант, аматьор. Противоп. професионалист. Организацията на гръцкия театър напомня много на италианския театър, дето се създават повече любители, отколкото професионални артисти. К, 1925, бр. 60, 2. — Това представление се дава с благотворителна цел и играят любители. Ив. Вазов, Съч. XXII, 103. Радиостанции с неголяма мощност започнаха да конструират даже любители. И. Пандев, ТЙ (превод), 43. Шофьор любител.