ЛЮБЍТЕЛКА ж. Обикн. с несъгл. опред. с предл. на. Жена — любител. Тя беше ту млада жена, кокетка, невръстно момиче, ту любителка на приключения, стара мома, изневерена съпруга, баба, проститутка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 229. Мене ми се струва, че тия ръкавици някога пак ще излязат па мода... Така ще бъде, любителко на трезвите мисли! А. Гуляшки, Л, 456. Ханъмите за кошия бяха по-любителки от агите; те, .., бързешком се изкачиха на третия кат и се натрупаха на източната страна на прозорците да гледат. Ц. Гинчев, ГК, 258. В представлението участвуват любителки.