ЛЮБЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е характерен, типичен за любител (във 2 знач.); дилетантски, непрофесионален, аматьорски. Райнов беше един от първите, .., които освободиха литературата ни от нейното любителско начало, откриха ѝ простори за по-възвишен полет. Н. Лилиев, Съч. III, 59-60. Имали сте десетгодишна театрална любителска дейност. Били сте дори една година професионален актьор. Г. Кирков, СбЦГМГ, 270. Познавах я от едно любителско представление, в което тя играеше главната роля, а аз .. трябваше да кажа на сцената няколко думи, като дете на дрипав просяк. Г. Русафов, ИТБД, 66. За саморъчна направа на любителски далекогледи са подходящи лещи с фокусно разстояние. Физ. X кл, 1951, 14. Любителски снимки.
2. За колектив на театър, хор и под. — който е съставен от любители. Пиесите му, поставени на първо място в репертоарите на любителските трупи, са се ползували дълго време с най-широка и ласкателна известност. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. — Аз обичам театъра — .. вече дебютирах в една любителска група — отвърна малко намусена Лида. В. Генова, ПЮФ, 111. Казах му [на Йовков], че в селата се играе от читалищни и любителски театри неговата пиеса „Албена“. СбАСЕП, 339. Сега в къщите почваше отговяването, а през това време из дворовете екваха стройните песни на младите коледари. Тия момчета от крайнините, както и любителският хор, обикаляха до обед къщите, да поздравяват с празника. К. Константинов, ППГ, 67.
ЛЮБЍТЕЛСКИ нареч. По начин, присъщ на любител (във 2 знач.); аматьорски, непрофесионално, дилетантски. Полянов имаше добър вкус към изобразителните изкуства и сам рисуваше любителски. К. Константинов, ППГ, 139. Възобновява се дискусията по основните положения в психологията, които ние и двамата, еднакво любителски, подхвърляме на съмнение. Н. Стефанова, ОС, 61.