ЛЮБЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Занимаване с нещо като любител, а не като професионалист; аматьорство. Много ентусиазирани радиолюбители, като не намират условия за работа в радиоклубовете и не могат да се снабдят с нужните им материали, се отказват от любителството. РТ, 1964, кн. 7, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)