ЛЮ̀БНА ж. Диал. Либе, любне, любе, любница, любичица2, любове. Тая [мома], що е русокоса, / тая ми е първа любна, / тая нека ми подседва, / тая ми е за невеста. Нар. пес., СбНУ VI, 12. На камен стъпна Карагьозлия, / дома се найде, Карагьозлия, / при първа любна, Карагьозлия, / при мъжко дете. / Мила му беше да йе разбуди. Нар. пес., СбНУ VI, 13.