ЛЮБО̀ВНИК1, мн. -ци, м. 1. Лице, което има предбрачни или извънбрачни обикн. полови връзки. След това експертът помисли, че да мамиш съпруга си беше обяснимо, но да изневеряваш на любовника си граничеше с безобразие. Д. Димов, Т, 514. По нищо не се познаваше, че тая жена беше напуснала преди два дена мъжа си, за да бяга с един любовник. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. През следующата нощ са нападна къщата на една честна вдовица. Агите ѝ казаха, че тя е развращена и че на къщата ѝ са нападнале нейните любовници. С, 1872, бр. 47, 378. // Разш. Лице, известно като ухажор, прелъстител. Когато най-сетне с опитността на стар любовник, той [Бимби] забеляза авансите ѝ [на Ирина], помисли веднага как щеше да използва влиянието ѝ. Д. Димов, Т, 500. Питуко никога не преследва жените. Той обича да ги закача, .. Може би в тая слабост се крие едновременно двойното удоволствие: да бъдеш галантен и да изглеждаш смел като универсален любовник. Св. Минков, ДА, 94.
2. Само мн. Любовна двойка; влюбени. Любовниците се прегърнаха и слепнаха устните си в дълга гореща цалувка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 65. Спят хората и сладък сън вкушават, / .. / а тук-таме любовници честити / прегръщат се със трепет край плета. НБ, 1877, бр. 61, 239.
3. Остар. и диал. Либе, любим. Тяхната радост и веселба е, че щат няколко дни да поизлязат вън по полето свободно, годеник с годеницата си, любовник с любовницата си да се види, посближи и посприкаже. Ил. Блъсков, СК, 60. Бяха години, когато момък с мома, .., рядко се виждаха. Момата ще огледа своя любовник през дупките на вратата. Китка V, 1886, кн. 14, 24. — Миленке, мила връстнице, / Миленке, вярна другарко, / в една сме махла родени, / .. / наедно моми станали, / един любовник любили, / един любовник Богдана. Ц. Церковски, Съч. II, 226. Знайно си лице идеше: / .. / Бойкин ми драгий годеник, / годеник, верен любовник. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1035. — „Не смея, братко, да пея. / Че имам, братко, любовник / на връх на Стара планина — / млад Косен, младо айдуче.“ Нар. пес., СбВСтТ, 950. // Стесн. Остар. Поклонник. Ο природо, природо! Ти не щеш да имаш под златата си обшивка друго, освен прости любовници. Д. Попов, СбРС (превод), 83. От многото Донкини любовници, най-севгелията беше Петр. Китка V, 1886, кн. 14, 16. ● Обр. У нас г. Михайловски е единственият любовник на сатирата, но разни мнения има — дали тя го люби. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 42.
4. Индив. Лирик. Тасо подражава Омира и Виргилия, .. Той е повечето любовник, отколкото богослов. Ч, 1875, бр. 8, 345. Гроба на Тасо, .., носеше надгробния си надпис; .. Той не беше освен любовник и поет, а Милтон носеше по-друго име, той са зовеше и политически мъж. Ч, 1875, бр. 12, 545.
— Друга (диал.) форма: либо̀вник.
ЛЮБО̀ВНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Упътване, ръководство с образци за писане на любовни писма; писмовник. И какво родолюбив, каква любов за человечеството имат онези человеци, които пишат любовници и страстнопобудителни книги и ги дават в ръцете на бъдните младежи? Напр., 1873, кн. 2, 19.