ЛЮБО̀ВНИЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал.-гальов. от любовник1. Не би час, евеа царицата кай идела, откоа беше го тепала мажа си и му зборуала на любовникот: „Али чу, мило мое любовниче, што кютек му удриф на царо, а сега веке стани ми.“ Нар. прик., СбНУ XV, 85. А невеста под магдан продума: / „Хей ти куме, прво любовниче, / не венчавай.“ Нар. пес., СбНУ XXXI, 194.
— Друга (диал.) форма: либо̀вниче.
ЛЮБО̀ВНИЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Вид градинско цвете. Погледни я какъв мил поглед има, какви устица, като чашчицата на онова цвете, как го викаха, май любовниче беше... Кр. Григоров, Р, 95.
— С. Д. Веженов, Азбучен списък от български имена на по-главни и по-известни растения, сп. Наука, III, 1883-1884, кн. З—4, стр. 318.