ЛЮБОПЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има силно желание да види, разбере или узнае нещо, любознателен. Тоя Таско беше беден човек, .. Беше много любопитен, обичаше всякакви приключения и затова беше успял вече да отиде при французина и, както казваше, разговорили се помежду си най-приятелски. Й. Йовков, Разк. I, 207. С такова голямо желание Заяко придружи ковача и синовете му до реката, за да види като какъв камък точно ще подбира. .. Заяко беше безкрайно любопитен човек. Й. Радичков, СР, 114. Иля Андреевич беше любопитен човек, за какво ли не попита и разпитва Вардарски и другите люде на трапезата, пък и сам разказа едно и друго за своята далечна родина. Д. Талев, ПК, 399. Над бюрото [в българския павилион] на г. Шопова е закачена картата на България. И добре че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 42.
2. Който проявява непреодолимо желание да чуе, види, разбере нещо, свързано с други хора, с техния личен живот, с неща от действителността. Когато той [джипът] се закова с неистово скърцане на спирачките си пред но вата къща на Драгия, вече се задаваше подире му тумба от любопитни зяпачи. А. Гуляшки, МДС, 91. Странни слухове се носеха за новия валия и първенците го чакаха нетърпеливи, любопитни, като таяха в себе си и страх, и някаква скрита надежда, че и той ще бъде като всички други турци. Ст. Дичев, ЗС I, 364. Не ставай безмерно любопитен да изпитваш за тайните на другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 181.
3. В който личи, се открива или се крие любопитство. Техните [на турците] обширни, подивели от зеленина дворове особено привличаха нашите любопитни детски сърца. К. Константинов, ППГ, 22. Той не изпущаше баща си из очи, следваше го неуморно навсякъде, отбягваше любопитните погледи на селяните. Кр. Велков, СБ, 143. Повика Катерина, която и без това се навърташе около нея и я следеше изпод вежди с любопитни уплашени очи. Д. Талев, ЖС, 394. Лицето ѝ [на жената] все още свежо и хубаво, му [на Христо] се усмихваше с любопитна радост. Ст. Дичев, ЗС I, 506.
4. Прен. Който буди интерес, прави впечатление; интересен, занимателен. Като любопитен факт нека отбележа и това, че дори борбите около „общото дело“ и „неутралитета“ са намерили израз под перото на работника стихотворец. Г. Бакалов, Избр. пр, 338. Житието, което ни е оставено за св. Ивана дава любопитни подробности за неговата личност и подвижнически живот. Ив. Вазов, Съч. XV, 32. Любопитният разговор между новите познайници можеше да се продължава още дълго. Ц. Гинчев, ГК, 342. Видяхме у вестника статия много любопитна и много важна от преподобнаго отца архимандрита Партения Зографскаго. ЦВ, 1856, бр. 317, 100. Повече нечто сега нямам да Ви кажа, та да питам Вас, пак Вие да ми кажете нечто любопитно от Вашите места. АНГ I, 185.
5. Като същ.: любопитни<те> мн. Лица, които проявяват любопитство; любопитни хора. Топовните гърмежи зачестиха по-ясно и по-отчетливо. Излизаха вече любопитни да гледат де ставаше боят. Й. Йовков, Разк. II, 128. По пазара любопитните се събираха за новини; телеграфната станция биде скоро заобиколена от публика. С. Радев, ССБ II, 61. За байрактар са избра Койчо Георгев, който отдавна чакаше навън с байрака, заобиколен от любопитните. З. Стоянов, ЗБВ I, 185. любопитно<то> ср. Нещо, което предизвиква любопитство, създава интерес. Учи мъчното, както и лесното, нелюбопитното, както и любопитното. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 21.