ЛЮБОПЍТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Любопитство (в 1 знач.). Не ще напиша ни един стих излишен или студен, .., и любопитността да се възблагодари и постепенно да се наострява. Ч, 1871, кн. 13, 385.
2. Само ед. Остар. Занимателност. Аз с особено внимание се вслушвах в говора им, .., следях проявленията на обществения им бит и колко любопитност и оригиналност във всичко! Ив. Вазов, Съч. XVI, 51. Нека оставим сега църквата, като нещо, в което веч не намираме любопитност, и да се укачим по-нагоре от нея. Ч, 1875, бр. 13, 613.
3. Само мн. Остар. Забележителности. Той любезно се тури на разположението им, водеше ги, .., запознаваше ги с всички любопитности на Париж. Ив. Вазов, Съч. XXV, 160. При заминванието ми през Британската столица, помежду многото любопитности, които ме интересуваха, едно може да интересува и читателите на Марица. М, 1883, бр. 508, 2. Голяма и чудесна матима ке е това място на един любител на старовременни любопитности. Человек ке може да намери работи полезни за язика наш, за историята наша, за йерархията наша. ЦВ, 1860, бр. 475, 2.