ЛЮБОРО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Родолюбие, патриотизъм; любородство, любородие. — Богориди... — сякаш изплюл това име Аспарух... — За него Раковски е казал: „Колко можеше княз Богориди да извърши за българите, да имаше само една малка искра любородност в сърцето си!“ Хр. Бръзицов, НЦ, 75. По него время сичко идеше добре и съгласно; възторг любородности навсякъде владееше; постоянство, съгласие и братска любов беше лозинката на това народно движение. Г. Раковски, БВВ, 17. Повестността на народите е една наука най-способна да побуди честолюбието народно и да оживи в сичките въобще сърца най-благородното чувствие на любородността. М, СбПер. п Ι, 48.
— В. Пундев, Мирозрение, 1850.