ЛЮБОУГО̀ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Угоднически, раболепен, сервилен, любоугодлив. Завъртя [Дъбов] ръчката на телефона. — Комендантът ли е?... Здравейте, Баранов — заинтимничи той. — Слушай, Ваня — с любоугоднически глас продължи Дъбов, забравил пред властния му глас прежното неприятно чувство, — снощи един от постовете забелязал, че в селото влязъл някакъв човек. X. Русев, ПС, 146.