ЛЮБОУГО̀ДНО нареч. Остар. Книж. Угоднически, раболепно, сервилно. То [заптието] се хилеше просташки и заговори любоугодно: „Ще благоволят ли техни милости да приемат моите поздравления?“ А. Страшимиров, А, 168. — Много вино има още да пие, да му мисли крал Жигмунд — обади се любоугодно един нисък пъпчест болярин до Раксина. Ст. Загорчинов, ДП, 375-376.