ЛЮБОУЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Ученолюбив, любознание. Да привлека любоучението на моите селяни не бе за мене мъчно. СбНУ XVIII, 576. Смирнейските жители честолюбием подражават свои прежни граждани и не остават по-долу според тяхното человеколюбие и любоучение. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 630. Не му [на човека] постигна землята да насити своето любоучение, ами ся издига чак до небото. П. Берон, РБ, 126.