ЛЮБОУЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Ученолюбив, любознателен, любоучен.
2. Като същ. любоучителният. Ученолюбец. Но он [Антоний Византийски], като ся украси с красотата на елинския язик,. ., произведе я на свят и я [Христоития] предложи на любоучителните и любочитателите с много премудри поучението. Р. Попович, X, 8.