ЛЮБОЧЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. 1. Който не проявява корист; безкористен, честен. Учението и чтението удостоява человека и прави го любочестна. Люб., СбПер. п I, 20-21. Не мисли вече, защо ако и да имаше някоя беда за тебе, аз ти я казувах, защо съм прост человек и любочестен и не знам да лъжа. ВУХБ (превод), 67.
2. Който не е свързан с корист; безкористен, честен. Вси би имали помежду си любочестна ревност кой по-добре да нахрани и да настани своите гости. Г. Кръстевич, ИБ, 432.