ЛЮ̀ДА ж. Диал. Юда, самодива, самовила. Излезна люда низ Дунав, / та си млад Стоян излюди [помами], / върла го дремка одрема, / та легна Стоян, та заспа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 335.
