ЛЮДОЀДЩИНА, мн. няма, ж. Людоедство (във 2 знач.), канибалщина, диващина. До към пладне били разстреляни 173 мъже. Но още когато започнала тази гестаповска людоедщина, „стопанските“ отдели на кървавата банда измъкнали от селото всички коли, добитъка, птиците, зайците, свинете. Г. Караславов, Избр. съч. III, 165.


Източник: Речник на българския език (онлайн)