ЛЮ̀КА ж. Диал. Изкривено дърво, което, прикрепено за климията на кола, е предназначено да подсили осите, чрез прикрепяне. Люка се казва дървото, което единът му край се държи ο остта на колата, а другият му край е заклечен е друго, също като него дърво, което крепи лесата или плебарните на колата от двете страни. Ил. Блъсков, СК, 43.
— Друга форма: льòкa.