ЛЮЛЕБУРГА̀СКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от люлебургасец и от Люлебургас. Представи си какви кокетни герои [са румънските офицери]! Носили на кръста си и корсети! Дявол да ги вземе, бих желал да ги видя при срещата е нашите люлебургаски юнаци. Ив. Вазов, ПЕМ, 72.