ЛЮЛЕДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Занаятчия, който произвежда лули. Всред тесните му криви калдъръмлии улици, с ниски от два метра дюкенчета, .., с апатично спокойни мюсюлмани, .. — сарачи, седлари, .., люледжии, .. — аз си помислих на минута, че някой вълшебник ме е пренесъл в карловската чаршия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 115-116.
— От пeрс. прeз тур. lüleci.