ЛЮЛЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. Индив. Поет. Люлчин. Но твоята песен люлейна / сърцето ми кротко превзе, / сълза във окото ми грейна / и пламна пред твоите нозе! Т. Траянов, П, 72.
