ЛЮЛЀЙКА ж. Диал. Люлка. Турила камик на сърце / и го носила Петкана / до осъм, девет месеци. / Отвърза камик от сърце, / пови го свилни пелени, / тури го златна люлейкя. Нар. пес., СбНУ II, 44.
