ЛЮ̀ЛЕКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на люлека, на люляка; люляков. Гледа пакостникът див / исто слуша и славейка, / че — на люлекина вейка .. / пее песен. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 11.
— Друга форма: лю̀лякин.
