ЛЮ̀ЛЕКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Поет. Люляков. Горице ле люлекова, / наведи се, прекърши се. Т. Влайков, Съч. I, 19, 16. На гробищата люлека цъфти, / .. / Как тежко падна на душа ми тоз / омаен дъх — и сви се веднага / сърце ми, в него като че се впи / на мъртъвците живата тъга; / на мъртъвците легнали во гроб, / сърцата им преди любов да сгрей — / и с люлековий дъх чиято скръб / към мене майский гален ветрец вей. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 165.