ЛЮЛЀЦ м. Диал. Вид домашен гълъб със сплесната глава, черни очи под бели клепачи и криле, повдигнати над опашката. — Слушай, моето момче разпалено говореше Христо, това е бял люлец. Няма го вече. Единствената двойка е моя. Летят като стрела. Породата му е на изчезване. А. Михайлов, ДП, 40. — Баща ти къде отиде, преди малко беше тука? .. Чух го да говори за люлеците. Не, за щрасерите говореха, когато дойдох. Но до никакъв пазарлък не стигнаха. А. Михайлов, ДП, 41.


Източник: Речник на българския език (онлайн)