ЛЮЛЀЯ1, -ѐеш, мин. св. люля̀х, прич. мин. св. деят. люля̀л, -а, -о, мн. люлѐли, прич. мин. страд. люля̀н, -а, -о, мн. люлѐни, несв., прех. 1. Движа нещо, като го клатя, отклонявам в две противоположни посоки (нагоре и надолу, напред и назад или наляво и надясно); люшкам. Пролетен вятър люлее клоните на салкъмите по тесните фенерски улици. А. Каралийчев, С, 34. Откъм горния етаж долиташе провлачено поскърцване — някоя от вратите беше открехната и вятърът я люлееше. Ст. Марков, ДБ, 31. Те [ловците] носеха на прът убита сърна. Гъвкавият, току-що отсечен прът се огъваше на рамената им и люлееше привързаната към него сърна. Ем. Станев, ЯГ, 106. Той видя на няколко крачки от себе си, че седи лукавият и люлее краката си над пропастта. Елин Пелин, Съч. IV, 88. Мечката тромаво се заклати на едно място, като люлееше тежката си глава и душеше към станяницата. Ст. Загорчинов, ДП, 124. Най-напред Галчев помисли да грабне юздите от Нона, .. После му мина през ума, че тя може да помисли, че той се е уплашил и не направи нищо, не се хвана дори, .., а се остави да го люлее кабриолетът както дойде. Й. Йовков, ЧКГ, 18-19. ● Обр. Два орла се бият над гора зелена / хем като се бият, гората люлеят. / От глава им текат две реки кървави. Нар. пес., СбВСтТ, 797. Оттатък тъмните очертания на огради и овошки грееха големи пламъци и зловещо люлееха езиците си. .. Пожарът растеше. Й. Йовков, Ж 1920, 40.
2. Като извеждам нещо от стабилно положение, покой чрез тласкане, бутане и под., движа го, отклонявам го в противоположни посоки; люшкам. Разсвирепените вълми [вълни] люлееха корабля, който са навождаше, ту на едното, ту на другото си ребро. У, 1871, бр. 6, 88. Баща му го люлей, майка му пее: „Расни, Стоенчо, порасни, да тръгнеш по бащин занаят по високи гори, по дълбоки доли овце да пасеш.“ Ил. Блъсков, С, 30. Моите дружки люлки люлея, / песни пея на мъжки деца. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 160. Че стана Младен, отиде; / сестра му стои над люлка / и си люлката люлее. Нар. пес., СбГЯ, 24.
3. Прен. Поет. Създавам състояние на унес у някого; унасям, приспивам, омайвам. Нощувахме на пруста у Ленов, .. Щурци и жътвари ни люлееха в своите мелодии. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Скопяни още в люлката ги гали и люлее ромонът на Вардара като приспивна песен. Д. Спространов, С, 72. Летните селски нощи, .., ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. II, 55. „До езеро бистро момче е заспало, / тих ромон в съня го люлее и гали.“ Д. Стоевски, ВТ (превод), 23. Нощта беше тиха и топла. Свиреха щурци, люлееха с песента си целия свят. А. Гуляшки, ЗВ, 29.
4. Разг. За болест — причинявам трескаво състояние у някого, силно треса някого. Там върлуваше тежка малария, която люлееше всички ни. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3. — Мене тогаз една треска ме люлееше. Й. Йовков, ПГ, 183. ● Обр. Може би омаята идеше и от човешката радост, която трети ден люлееше града и притихваше едва нощем. В. Андреев, ПР, 188. люлея се страд. и взаим. Ако на детето наистина додява нечто, напр. ако го стяга дрехата, .., то по-добре ще е да му ся поразслабят дрехите, .., а не тоя си час да ся носи и люшка на ръце или да ся люлее. Й. Груев, КН 7, 90-91. Тръгна да си върви и Дона, сред цяла дружина жени в шарени носии, като сред ярко разцъфтял се храсталак, който се люлее от вятъра. Д. Талев, И, 407.
ЛЮЛЀЯ СЕ непрех. 1. Движа се, като се клатя, отклонявам се в две противоположни посоки (нагоре и надолу, напред и назад или наляво и надясно); люшкам се. Дърветата се люлееха и леко скърцаха. Времето се застудяваше. К. Петканов, Х, 58. Буйни ниви се люлеят, диплят се лозя, градини; гористи върхове се извисяват на възбог. Ст. Дичев, ЗС II, 140. Ненчо, раздавачът, върви бавно и стъпва тежко с големите си, подковани обувки. Черната чанта се люлее, защото е почти празна. А. Каменова XГ, 169. Един зъб се люлееше в устата му. М. Грубешлиева, ПИУ, 281. Като се люлееше ту на една, ту на друга страна, .., файтонът заслиза надолу по „Панаирска“ улица. Й. Йовков, ЧКГ, 306. Сетне той изтича при реката и седна в малката лодка, която се люлееше на брега. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Доде вятър не повее, гората не са люлее. П. Р. Славейков, БП I,144. ● За дим, пламък, пара и под. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето ѝ, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри. Д. Талев, ПК, 21. В стаята плаваха и се люлееха кълба тютюнев пушек. Д. Талев, ЖС, 77. Димът не се виждаше, но в тежкия и влажен въздух медночервени пламъци се люлееха и падаха към земята. Й. Йовков, Разк. I, 233. Веднага, кат че вятър бе повял, / високий връх на пламъка двугриви / почна да се люлей насам-натам. К. Величков, Ад (превод), 216. ● Обр. В предсмъртно блаженство небето се къпе, / син здрач над земята се кротко люлей. Д. Дебелянов, С 1936, 16. // За предмети, обикн. във висящо положение, окачени някъде (знаме, завеса, въже и под.) — движа се, клатя се обикн. леко на различни страни; полюлявам се, поклащам се, люшкам се. Настъпваше огромна маса аскер и зеленият байряк на башибозука се люлееше някъде назад. Д. Талев, И, 568. Прозорецът зееше с избити стъкла и пердето се люлееше, откъснато от единия си край. Д. Добревски, БКН, 155. „Където народът — там и ние“ — се четеше на големия плакат, който се люлееше над една от студентските колони. ВН, 1960, бр. 2721, 1. Виж знамето му как се гордо вей / над твоя стари зид и се люлей. Ив. Вазов, Съч. II, 80. // Разг. За земя, сграда, строеж и под. — треса се. Там да те видя... там, дето гърмят топовете, че земята се търси и люлее от дъното, и от дима им облаци стават. Ц. Гинчев, ГК, 359. Зданието почва да се люлее, залита ту на една, ту на друга страна, стените му се напукват, каменните блокове се тресат. Той усети как подът под него леко се люлее, стъклата на прозорците тихо звънтяха. П. Вежинов, ВР, 107. Седна върху леглото, наведе глава, замисли се и му се стори, че къщата се люлее. К. Петканов, В, 119. Една вечер, на Нова година, .., когато от игри и веселби се люлееше цялото здание на станцията, .., дошло случай да мине на ред и моята особа. З. Стоянов, ЗБВ I, 249-250. Запалиме стръков егрек, / изгореха триста ягянца / и га дойдоха триста млазници, / и га бленаха триста млазници, / земята се люлееше, небето се разцепуваше. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 144.
2. Като се отклонявам от естественото си положение, с тласкане, бутане се движа в противоположни посоки (нагоре и надолу, напред и назад или наляво и надясно); люшкам се, клатя се. През деня тя беше направила люлка и люляла се е там със своите дружки до късна вечер. Г. Райчев, Избр. съч. II, 29. Той стоеше насреща и, гледаше я с любопитство и се люлееше ту на пети, ту на пръсти. А. Дончев, ВР, 69. Измих се, похапнах и излязох на терасата. Тук моят приятел се люлееше на стол-люлка и гризеше стилото си. Б. Априлов, СбСт, 190.
3. Разг. Треса се, треперя, превивам се в резултат на болест, тревога, уплаха и под. Джехад му причерня на очите и като отстъпи, малко остана да не падне възнак. Но пак се окопити и замина нататък, като се люлееше от мъки и болки. Св. Миларов, СЦТ, 102. — Не, мамо, не! — улови се с две ръце девойчето за майка си и трепереше, люлееше се цяла. Д. Талев, ЖС, 341. Той [Балкан] беше морен, .., от тежкото и ускорено дишане се люлееше цялото му тяло. Й. Йовков, Разк. I, 113.
4. Разг. Клатя се, накланям се, залитам на една или друга страна, обикн. при губене на равновесие или сили; олюлявам се, клатушкам се, люшкам се. Стигна до висящото въжено мостче, което съединяваше прорязания между скалите междуселски път, и като се люлееше и с мъка пазеше равновесие, спря по средата. А. Гуляшки, Л, 59. Старата се изправи и тръгна навън. Цялата се люлееше от нещо, но от що и сама не можеше да познае. Да беше страх, не беше, от какво можеше да се страхува? Г. Караславов, Тат., 204. Все тъй безпомощна, слаба, сякаш обзета от някаква болест, се люлее върху коня старата жена. Й. Йовков, Разк. II, 210. Вие се шосето чисто, / през нивята се белей. / А по него чичо Христо, / здраво пийнал се люлей. СбХ, 124. ● Обр. Люлеят се измамни отражения / по водната безплодна равнина. Н. Лилиев, С 1932, 111.
5. Разг. За предмети, възприемани обикн. от човек с висока температура — изглеждам, че се движа в различни посоки. — Усетих, че главата ми се замайва — продължи Павлина,— но си помислих, че това е от бурята, че ме хваща морска болест... Около мене всичко започна да се люлее и аз исках да се прибера. Ал. Бабек, МЕ, 72-73. Нещо се надигна в Нонкините гърди и я задуши. Отсрещните дървета почнаха да се люлеят пред очите ѝ, сякаш силна буря ги разкърши. И. Петров, НЛ, 217. Стрехите на къщата и на плевнята отсреща се движеха, люлееха и въртяха. Виеше ми се свят. Н. Попфилипов, РЛ, 89-90.
6. Прен. Поет. За водна повърхност (на река, море, езеро и под.) — движа се с леки вълни, браздя се. Застанах на брега и се загледах в далечината. Искаше ми се да погледам морето, което се люлееше под облаците. Й. Стоянов, ПД, 113. Там времето е напластило / и мраз, и мрак, и смрад, и клей. / Затуй с такава страшна сила / морето мрачно се люлей. Хр. Радевски, П, 111-112. Бистра се вода лулейе, / синьо се небо синейе. Нар. пес., СбНУ I, 22.
7. Прен. За множество от хора — движа се, придвижвам се, бавно в различни посоки (наляво и надясно, напред и назад, нагоре и надолу); люшкам се. Широкият площад беше пълен с люде от единия до другия си край, люлееше се, шумеше пъстра тълпа в блясъка на равното лятно слънце. Д. Талев, И, 521. Пъстрата навалица се люлееше вече между сергиите. Г. Караславов, СИ, 70. Пъстрата навалица на пристана се люлееше развълнувана. Д. Калфов, Избр. разк., 60.
8. За хоро, редица, верига от хора — като се вия, извивам непрекъснато, движа се енергично (напред и назад, наляво и надясно, нагоре и надолу); люшкам се. Не веднъж, когато на Старча се люлееше голямо хоро, из гъстите дървета на корията се зачуваше кавал. Й. Йовков, СЛ, 161. Фирето свиреше на двора. В тъмнината се люлееше лудо хоро. К. Петканов, БД, 164. На ширината, заобиколена с градини и дворища край селото, и пространна зелена мера откъм реката се люлееха 4-5 отделни хора, заобиколени със стотици гледачи — мъже, жени и деца. Н. Попфилипов, РЛ, 143. Иначе нищо особено не било станало — и хорото си се люлеело, булката и зетят пристъпвали чинно, смирено, навели глави към земята, както му е редно. Ст, 1960, бр. 727, 2. — „Стани ми, Стояне, погледни, / какво са хоро люлее / на бейлицконо хармане.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 132. В полето, загърнато в сняг, там далеч, / .. / извива се черна верига, / люлей се, примъква се бавно насам. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 25. ● Обр. Фронтът се огъва, трещи, люлее се като исполинска стена, готова всеки миг да рухне. Л. Стоянов, X, 78.
9. Прен. За глас, песен, мелодия и под. — като затихвам или се усилвам, нося се, разнасям се, разпространявам се; лея се. Пръв запя Статко. Тихо, сподавено. След него подхванаха и другите и песента започна да се люлее в сребристосинкавата здрачина на разсъмването — отначало нестройно, а след това все по-бойко и по-ритмично. Д. Ангелов, ЖС, 440. Песента на звънарките се люлееше, звънеше, увличаше и най-после заглъхна. М. Смилова, ДСВ, 237. Далече нейде дружни момински гласове излека бяха подели жътварска песен. Треперливият ѝ отглас се люлееше над полето на тихи вълни, трогателно и тъжно; тъжно до сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 17. Някой пей в леса — отвъд реката. / Глас звънлив се на вълни люлей. Н. Ракитин, СИ, 112.
10. Прен. Остар. Книж. За държава, институция — не съм стабилен, под влиянието на някакви противоречия съм. Хронографите ни разказват,.., че България е падала няколко пъти под византийско иго и че българското царство доволно често се е люляло от вътрешни междуособия. Знан., 1875, бр. 7, 111. Въпросът е заплетен. Дипломацията са люлей от една неразбранщина, а работите от ден на ден кипят. НБ, 1876, бр. 61, 161. Австрия днес не е за нищо и за никакво; а портата се люлее ту на една страна, ту на друга — говори един ингелизки вестник и обвинява правителството, че то е дремало досега и не е познавало своите интереси. С, 1872, бр. 41, 322. Дека сила владее, тамо закон се люлее. Послов., СбНУ XLIX, 676.
◊ Вятър вее, гора се люлее. Разг. Ирон. Употребява се в случаи, когато е станало нещо съвсем обикновено, на което не трябва да се обръща някакво внимание. Една люлка ни е люляла с някого. Разг. Твърде близък съм (с някого). Земята (почвата) се люлее под краката (нозете) ми. Книж. Положението ми започва да става несигурно, почвам да губя изгледите за успех или властта си. Още първите дни правителството почувствува, че почвата се люлее под нозете му и подири средства да я укрепи чрез „Обществената обнова“. Д. Казасов, ВП, 531. Кон пърди, вятър вей (Димка перо вей); кон пърди, вятър вей, гората се люлей. Разг. Грубо. Казва се за празни приказки, бръщолевене. Краката ми се люлеят. Разг. 1. Служебното ми или общественото ми положение е несигурно; всеки момент мога да загубя службата си, поста си. 2. Много съм слаб, немощен (обикн. след болест). Люлея глава някому. Остар. Държа се раболепно, подмазвам се на някого, угоднича. Прогони [Мидхат паша] из България колкото ученички и народнички учители имаше, .. остави само ония, които знаят да ся подмазват на турците, да им люлеят глава. ДЗ, 1868, бр. 17, 66. Люлея се и се кискам. Разг. Давам изява на възбудените си чувства чрез прекомерен смях. Подплашеното животно хуква по покривите, а бай Анастас се люлее и киска. Хр. Смирненски, Съч. III, 115. Люлея се от смях. Разг. Извънредно много се смея. Когато се обърна, видя, че жената беше прихванала с две ръце кръста си и се люлееше от смях. М. Грубешлиева, ПИУ, 296. Най-тежко беше на намиращите се непосредствено пред фелдфебела — те трябваше при всички случаи да останат сериозни. А останалите — вляво, вдясно и особено втората редица — се люлеехме от смях. П. Илиев, ВЛВ, 31. Люлеят ми се зъбите (гащите) от нещо. Диал. Силно се боя, страхувам се. Тронът ми се люлее. Разг. За управник — положението ми е много несигурно; всеки момент мога да загубя властта си.
ЛЮЛЀЯ2, -ѐеш, мин. св. люля̀х, прич. мин. св. деят. люля̀л, -а, -о, мн. люлѐли, несв., непрех. Остар. и диал. С предл. на. Услужлив съм към някого, угаждам някому. Никак не си е премислило то, .., че едно от главните качества на един кръчмар е да има широко сърце, да търпи, да люлей, ако ще би и на най-мръсния цървулан, дори и на циганина. Ил. Блъсков, КУ, 62. При това и страх го беше, че като го остави един път синът му, да не са отбият мазните мющерии, затова го залъгваше, като му казваше, че и този занаят е добър, само да знае да люлей на мющериите и сетне да ги скубе колкото ще. Ил. Блъсков, ПБ I, 16.