ЛЮ̀ЛЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За период от време — който е свързан с люлка (в 4 знач.); люлчен, детски. Хор на жените.. / Не зарад всяка твар, / .. / във бой сме с тебе, Смърт — / a зарад светъл род, / .. / във бой сме с теб от люлчин час. В. Марковски, ГД, 6.
2. За песен — който е предназначен да приспи малко дете; люлчен, приспивен. Със песни за хайдути / във майчините скути / сме бивали приспани. / Ще изменим ли днес ний / на люлчините песни, / с които сме люляни? Бл. Димитрова, Л, 120. В своята люлчина песен майката излива мъката си от тежкия нерадостен живот. ВН, 1953, бр. 295, 4.