ЛЮ̀ЛЯК, мн. -ци, м. 1. Храст или неголямо дърво с едри гроздовидни бели, лилави или морави цветове със силен аромат. Syringa vulgaris. Ha много растения, като например клена, люляка, бъза, листата се разполагат на стъблото по два, един срещу друг; такова листоразположение се нарича срещуположно. Бтн V и VI кл (превод), 40-41. Бавно се завъзкачваха по стръмнината на север над самото село. Пътеката водеше между дребни храсти и люляци. Д. Марчевски, ДВ, 84. Върху тази „плоча“, на най-високия блок от скали, .., растяха, макар и изродени: вишна, люляк, ясен, леска, дори и цер! Ст. Станчев, HP, 17-18. И между цъфналите люляци / пречистен тръгнах аз назад, / към хукналите градски улици, / към своя труден / трудов свят. А. Германов, М, 31. Тежи ми март. Кога ще нацъфтят / и ябълки, и люляци, и вишни: /над погледи и длани да струят / уханията миналогодишни. Н. Зидаров, ФБО, 10. Не ли мило, Марийо, бащино дори [двори], / .. / дem го метеше със клон босиляк, / със клон босиляк, със клон люляк? Нар. пес., СбВСт, 228.
2. Цветът, съцветията на това растение. Гъста и тежка е зеленината на овошките, някъде над сухите дувари се синее люляк или висят жълти кичури цъфнал салкъм. Й. Йовков, СЛ, 80-81. От косите ѝ лъхаше на люляк, в зрялата ѝ хубост имаше нещо празнично и тържествено. А. Гуляшки, Л, 338. Упоителен дъх на люляци се носи в малките градини на софийското предградие Коньовица. А. Каралийчев, НЧ, 136. Славеят продължаваше да пее за тихото гробище, дето цъфтят бели рози, дето люлякът ухае и прясната трева се оросява от сълзите на живите. Св. Минков, СЦ (превод), 13. — Ние, бай Данаиле, дойдохме да видим какво правиш и да наберем малко люляк. БР, 1931, кн. 7, 248. Кърши Тодоро, кърши Тодоро, / бял люляк, бял люляк — / кърши го, мятай, кърши го, мятай / в бял Дунав, в бял Дунав. Нар. пес., СбНУ XLVI, 206.
3. Диал. Акация, салкъм (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Диворастящо и градинско цвете с лилави цветове; нощница, вечерник, див кимон (Н. Геров, РБЯ).
◊ Въртя люляка. Остар. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, командвам аз; от мен зависи всичко. Австрия по Виенския конгрес във всички европейски събития врътяше люляка. ВИ, 194. Да повторим пак, чтото вече казахме, именно, че на света са пръви и люляка врътят не даровитите людие, а които траят и са сръцати, па работят пръгаво. Й. Груев, СП (превод), 286.
— Други (диал.) форми: лѝлек, лѝляк, лю̀лек.