ЛЮ̀ЛЯКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от люляк (в 1, 4, 5 знач.). Зад огромни кристални стъкла се усмихваха свежи лалета и нарциси, нежни орхидеи и люлякови китки. Ал. Бабек, МЕ, 202. Люляковите пъпки набъбваха в кафявите си кожухчета, ранобудните върби бяха пуснали кадифените си реси. П. Бобев, ЗП, 86. При един люляков храст бе застанал Маврото с годеницата си, а зад тях цяла група дами и господа махат с кърпи и ми крещят: „Наслука!“ Н. Попфилипов, РЛ, 113. Заридаха дружно с него сякаш и цветята, безредно сплетени в нозете им, и люляковите гранки, извили венец над самите им глави, и славеите. Ц. Церковски, Съч. II, 52. ● Обр. Потънах в дрямката на тоя / обичан, но забравен свят / и ставах чист като покоя на люляковия му хлад. А. Германов, М, 30.
2. Който е съставен от люляк (в 1, 4 знач.). Нещо се търкулна по камънака на двора и заглъхна нататък, към люляковата гора. Кр. Кюлявков, СПП, 63. Стефан му разказа и за живописното ждрело, за люляковата гора и за добрите хора, под чиито грижи растеше Трънският отряд. Сл. Трънски, Н, 188. Едва сега той се досети, че не е вече в затвора, а че е на нивата във Вълчовото и че баба му седи на синура до люляковата горичка. Г. Караславов, Т, 99.
3. Който е на съцветието люляк (във 2 знач.). Тя иде с древното чудо / на младост и люляков дъх. Ив. Пейчев, Избр. ст, 113. От тялото ѝ лъхна тънък мирис на люлякова есенция и пудра. П. Михайлов, ПЗ, 63.
4. Прен. Който има багра, цвят, присъщ на това съцветие. Бавно гасне прашната руменина на залеза, люляков здрач поглъща островите, пръснати из реката. Ц. Лачева, СА, 71. От зелените клони на дърветата, от далечните люлякови планини, от синия купол на небето сякаш капе прохлада и се топи наоколо. П. Велков, СДН, 61. Набожните гласове на муезините бяха глъхнали в широката ведрина на небето, по краищата на люляковите облаци бледнеят багрите на зарата. П. Тодоров, ИII, 25. Снегът на бели гроздове вали. / И сгушен мълком дебне светъл вятър / там, в меките люлякови мъгли. А. Разцветников, С, 134. Пейзажът „Поглед на Дунава“ има гиздави бои, но прекалени: небе, река, брегове, всичко е потопено в люлякови нюанси. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 18.
5. Като същ. люляково ср. Нюанс на лилавия цвят; люляков цвят. Къде беше видял Енравота това нежно червено, това бледо водносиньо, това люляково? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.
— Други (диал.) форми: лѝлеков, лѝликов, лѝляков, лю̀лекοв.