ЛЮ̀ЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Люлея. Кога някое дете, що може вече да ходи право, .., го видят, че лази... или ако то люля празна люлката си, прокобвало с това, казват, за друго по-малко свое братче. СбНУКШ ч. III, 29. Дръветата люляха над главата ми листата си. ЦВ, 1856, бр. 260, 17. Майка жална, майка люля си своя клета рожба и жежки, дребни като бисер, рони сълзи над нея! БТ, СбПер. п I, 75. Тя сега стои и пее, / люля своите деца / и във люлките им греят, / греят пламнали слънца. М. Петканова, Ст, 51. Стани са жалба дожале: / окапа мажко детенце, па си го турна у люлкя. / Като люляше, думаше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 215. люлям се страд., възвр. и взаим. Да се люла празна люлка не чинило, оти детето ке го болело сърдце. СбНУ VII, 125. Ветре, горянине, / вей ме, не люляй ме! / Я се сама люлям / майци на ядове. Нар. пес., СбНУ IX, 26. Дур два са вълка люляха / на Петканя люлчица. Нар. пес., СбНУ XLVII, 64.
ЛЮ̀ЛЯМ СЕ несв., непрех. Люлея се. Синът на Баязид, Мохамед I, не предпринимал никакви военни походи, защото господарството му се люляло. С, 1872, бр. 45, 354. Дал се тресе тая земе / или гърми това небе? / Не се люля тая земе, / не ми гърми това небе, / ем [хем] се делят четир братя, / четир братя — ангелете. Нар. пес., СбНУ X, 12. Два орла се бият / над гора зелена, / кат се бият, бият, гората се люля, / водата се пени. Нар. пес., СбВСтТ, 798.