ЛЮ̀ЛЯН м. Диал. Люляк.
— Други (диал.) форми: лѝлен, лѝлян, лю̀лен.
ЛЮ̀ЛЯ̀Н1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на дървото или храста люляк (в 1 и З знач.). Свързал ръцете изотзаде, забил си люляната пръчка зад врата си, .., върви си като човек. Ил. Блъсков, СК, 11.
ЛЮЛЯ̀Н2, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Поет. Лелеян. Но сърдечен вик / ме разтресе. / Завря ми кръвта... / u разбрах: / в поетически унес / аз люляната своя мечта / съм целунал... Хр. Радевски, ВН, 92.