ЛЮ̀ЛЯ̀НА1 ж. Диал. Люляк, люляка. Мойто любе заспало / под червена ябълка, под зелена люляна. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 109.
— Другц (диал. ) форми: лѝлèна, лѝля̀на, лю̀лèна.
ЛЮЛЯ̀НА2 ж. Диал. Ракия. В Стояновата къща са събрале няколко души младежи да му честитят радост и да преметнат по някоя и друга бистра люляна. Л. Каравелов, Съч. VII, 56. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийо! Л. Каравелов, Съч. VII, 1.
ЛЮЛЯ̀НА3 ж. Диал. Треска.
◊ Баба Люляна. Диал. Болестта треска. Хванала го баба Люляна. Н. Геров, РБЯ III, 36.