ЛЮ̀ЛЯ̀НЕ, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от люлям и от люлям се; люлеене. На Райка се приспиваше от това люляне и като се умори да гледа напред, остави се на умното добиче да го доведе долу, а сам гледаше да се държи здраво ο седлото. Ст. Загорчинов, ДП, 311.