ЛЮЛЯ̀САМ, -аш, несв., непрех. Диал. За лице, страни на лицето — придобивам нездрав лилав оттенък. — Люляно, Люленчице ле, мори, /що ти й лице люлясало, / люлясало, тулясало. / Руйно ли си вино пила? Нар. пес., СбВСт, 758.
