ЛЮ̀МВАМ, -аш, несв.; лю̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Индив. Лумвам, пламвам. Огънят люмна с дълги пламъци и зализа гъстия мрак на ноемврийската нощ. К. Петканов, ЗлЗ, 64. Баба Ерина отиде, взе шишето с дървеното масло, наля в кандилото и пак се върна на трапезата. Пламъкът още един път изпращя, после люмна и се засили. К. Петканов, СВ, 146. Люмна кандило в обора и веднага угасна. К. Петканов, СВ, 7.