ЛЮПЍЛО, мн. -а, ср. 1. Птиците, които са излюпени при едно мътене на птица или при едно зареждане на люпилна инсталация. Грета отвори инкубатора и измъкна едно люпило. Дъното беше осеяно с черупки, между които с писукане се търкаляха жълтите пухкави птичи телца. ВН, 1960, бр. 2739, 2.

2. Яйцата, предназначени за това мътене, за тази инсталация. Гнездото си [малките овесарки] правят над земята, под някой храст или дръвче, .. Люпилото е от 4 до 6 белезникави с тъмни петънца яйца. Вл. Помаков, ПДП (превод), 82-83.

Първо люпило. Разг. Птиците, излюпени през пролетта. Второ люпило. Разг. Птиците, излюпени след отглеждането на първото люпило. Особено трепетна тя [дивата патица] беше сега, тази година, в края на лятото, когато отглеждаше второто си люпило. Д. Цончев, ОТ, 142.


Източник: Речник на българския език (онлайн)