ЛЮ̀ПКА ж. Диал. Обелка, люспа, люпешка. Съседите цъкаха сварени скариди и трупаха люпките на купчинки върху покривката. Ат. Мандаджиев, БЦР, 76. „Иди отлюпи ондеа от орео една люпка, тури я на раната и она че оздравее.“ СбНУ XLVI, 382.


Източник: Речник на българския език (онлайн)