ЛЮТЍВКА, -о, мн. -и, прил. 1. Умал. от лютива, -о; лютивичка, лютичка. Лютивка ракия. Лютивко ядене.
2. Като същ. лютивка ж. Диал. Лютива млечница; мъхнатка, лютица2, пипереница, скоч-баба.
