ЛЮТЍЦА1, мн. няма, ж. Диал. Силна ракия; лютовица, първак. Влечи тука сичкий овен, козата дай, четиресегодишна медовина! а повече лютица, не да е подсладена със сухо грозде и сякакви бурене, а бистра върла лютица, да играе и да цвърчи, като бясна. Н. Бончев, ТБ (превод), 5.
ЛЮТЍЦА2 ж. Диал. 1. Лютива млечница; лютница, мъхнатка, пипереница, скоч-баба, лютивка. В гората има гъби: печурки, сърнелки, масленки, лютици .. какви ли не! Цв. Ангелов, ЧД, 38. „Змийско усое е Керкезкото, .., пълно е там с гъби, ама най-вече лютици. То и лютицата става за ядене, стига само преди туй да я кипнеш и дай хвърлиш водата.“ Й. Радичков, ББ, 177.
2. Подправка карамфил.
ЛЮТЍЦА3 ж. Диал. Само в съчет. със змия. Название на силно отровна змия като пепелянка, усойница. Браке я [на Бояна] лепо говорят: / „Майко ле, мила майко ле! / Да пойме в гора зелена, / да зейме змиа лютица, / да я кладиме в пазуа.“ Нар. пес., СбБрМ, 445. Де са зе зъмя лютица, / та е Тодора клъцнала, / там е Тодора умряла. Нар. пес., СбВСт, 543. Турчин влегва в къщата на мирниат българин, .. О! да би змия лютица го изяла! БТ, СбПер. п Ι, 75.