ЛЮТЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от или съдържа лютика1; лютиков. Добитъкът не поглежда сламата вече, дори лютичавото сено не похваща със зъбите си. Кр. Григоров, ТГ, 16.
