ЛЮ̀ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от лют. — Чудесна чорба! — обърна се към всички генералът, .. — Вкусна и питателна. Само че ми е забранено да ям лютичко, защото имам начало на язва. Хр. Пелитев, ХО, 161. На мнозина това [наказанието с бой] не бе нищо и чинеше им се малко нещо по-лютичко от добра ракия с пипер. Н. Бончев, ТБ (превод), 15.
2. Като същ. лютичко ср. Разг. Лютиво, лютивина, лютивко. Нали знайте „България мила майка“ не може без лютичко. Ал. Константинов, БГ, 45.
— Друга (диал.) форма: лю̀тичек.