ЛЮ̀ТОВИЦА ж. Диал. Силна ракия; първак, лютица1. Омайването от лютовицата премина. Ив. Вазов, Р, 36. Налей от лютовицата, дето е в малкото буре в избата. Ив. Вазов, Р, 23. Наточиха лютовица / върла, преварена, / Руска чашите подава, / алена, червена. Ив. Вазов, Съч. IV, 89.