ЛЮТЯ̀1, -ѝш, мин. cв. -я̀х, прич. мин. св. деят. лютя̀л, -а, -о, мн. лютѐли, несв., непрех. 1. Притежавам, имам лют, лютив мирис, вкус, лютивина. А ние го пушехме, т. е. не тютюна, а изсъхнала орехова шума, стрита и увита, която лютеше като тютюня. Ив. Вазов, Съч. XII, 153. Люти ти чорбата, Ганчо, изгори ми сърчицето — ще го гася, рече той пак алегорически и Ганчо му подаде бъклицата. Ц. Гинчев, ГК, 74. — Не я ритай [ряпата], .. Прясна стока е, като шекер се топи в устата и не люти много. Чудомир, Избр. пр, 164. Люти като пипер. ● Обр. — Ама и ти, .., човек имате ли навън, ушите да ви са наострени — и се зарадва, че може да изрече пред нея всички думи, които лютяха на езика му. М. Яворски, ХСП, 31.
2. За дим, течност и под. — дразня, наранявам, паря в око, по кожа, език и под. Огнярят Иван изтриваше с мигновено махане на ръкава потта и хвърляше въглища. Вятърът виеше и пушекът лютеше на очите. Ив. Бурин, НП, 50. Димът лютеше в очите и гърлото, парчето пареше пръстите, но той упорито стискаше дръжката на поялника и след всеки несполучлив опит с още по-голямо настървение се заемаше отново. П. Проданов, С, 30. Капка морска вода, попаднала в гърлото, е в състояние да ти горчи цял ден. Капка вода в окото люти като киселинен разтвор. П. Вежинов, ДМ, 15. ● Обр. Потта люти в очите ми.
3. Прен. Разг. Възпалявам се и създавам усещане за парене. Очите го боляха от морето, .. Лютяха, сълзяха, смъдяха. Струваше му се, че е изплакал цялото море с големи, солени сълзи и че се дави в собствената си сълза — море. Бл. Димитрова, Лав., 230. Раната започва да люти. ● Обр. И тя поема неговата мъка / и неговия недовършен дял. / И плаче струнка във смеха ѝ нежен / u в твърдия ѝ глас сълза трепти. / Но триж по-храбра става тя, понеже / в гръдта ѝ рана цъфнала люти. Бл. Димитрова, Л, 112.
ЛЮТЍ МИ несв., непрех. Усещам дразнене, парене (в очите, устата, езика и под.). Той подсмъркна веднъж, два пъти, после някак сърдито взе да търка очите си .. — На очите ми люти! А. Гуляшки, СВ, 355. Приближите ли до сградата на новия цех и започва да ви люти на очите. ВН, 1958, бр. 2051, 1. — Не пия тютюн. Люти ми на очите. А. Каралийчев, СР, 106. Люти ми на езика.
◊ Люти, та се къса. Разг. Много, извънредно много люти. Ние се вълнуваме от представата за старите народни трапези по курбани и сватби, но можете ли тури един залък в уста на такава трапеза, на която гозбата е приготвена от старо жилаво месо, ..; която люти, та се къса. Ив. Хаджийски, БДНН II, 29.
ЛЮТЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. прех. Разг. 1. Правя храна или питие да придобият силно лют вкус; подлютявам. Лютя чорбата повече, отколкото е нужно.
2. Възпалявам, дразня, подлютявам (обикн. рана, очи). Зиданите в стената долапи бяха пълни с рокли — .. След тях дойде ред на контохчетата от сукно, .., голям турски шал и суха орехова шума против молци, който постилаше долната полица и чиято миризма лютеше очите. Ст. Дичев, ЗС II, 633. Не чопли раната. Така я лютиш.
3. Ядосвам, гневя. Не лъжи бога, брат Лука, не плаши инока и не люти архангел Михаил, защото, кога дойде време да се представиш, ще ти измъкне душата с мъка. Ем. Станев, А, 69. — Слава на аллаха! Не искам да го лютя. Ама смутено е сърцето ми, омотан е умът ми... Вл. Полянов, БВП, 25. — Фала вазе, мое, верне слуге, / .. / Я слезнете доле у авлии, / отворете порти и авлии, разделете той бела мегдана, кабанице под мишку скинете, / юнаци вие не мора лютити. Нар. пес., СбНУ XLIII, 68. Обичам да закачам и да лютя кучето на съседа. лютя се страд. Шкембето не бива прекомерно да се люти, за да е вкусно.
ЛЮТЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Много, силно се ядосвам, което обикновено показвам чрез реч, жест или специфичен звук. Мино се поизправи, а тя продължи да се люти: — Ама ти си крив! Като си рекъл бай Драгия, та бай Драгия! Ст. Марков, ДБ, 471. Леле бре варе, не бий дуваре, / Сълма гидийо! / .. / Не ни раздразвай върлите псета, / севдо напета! / Псета се лютят, дувари рутят. Ц. Церковски, Съч. I, 226. Бодли железни в търбуха влизат, / конят люти се, страшно се мята. Ив. Вазов, БМ II, 83. За нищо и никакво то [детето] се сърди и люти, плаче и тръшка се на земята, искащиц онова, което няма в къщя. У, 1870, бр. 1, 7. Тук ся найде риболовче / младичко, юначе, / мляит, венит кога срещат / Чърникава Гана. / Стара майка си усети, / лютит ся и викат: / „Я погледни никаквица.“ Р. Жинзифов, НС, 145. „Лютиш ли се, дедо попе?“ — „Епа како да се не люта, Щръклео, изтепа ми и коне, и деца, и жена, та скрил се бех най-после у земята, и тамо ме найде!“ Нар. прик., СбНУ XLV, 393.
2. С предл. на, срещу, против. Изпитвам, обзема ме чувство на гняв и продължавам много силно да се ядосвам, да се гневя, да се сърдя за нещо, обикн. на някого. Той се лютеше не само на османлиите, които бяха като бесни кучета, сърдеше се и на братята си, че не са мирували, докато се изясни положението. Г. Караславов, Избр. съч. X, 54. — Сега — каза ми Тома — аз съм убеден, че оная магария е била невинна работа и ние напразно сме се лютили за момчето. Α. Гуляшки, ЗР, 117. Понякога се лютеше срещу Заре Налбантина — да подшушне да го махнат нанякъде. В. Андреев, ПР, 163.
3. За зима, природна стихия и под. — проявявам се с пълна сила; вилнея. Навън се лютеше зимата и сякаш с ледени въжа удряше по замръзналите прозорци на счетоводителската стая. Н. Каралиева, Н, 189. Вятърът се сърдил, лютил, облял горкий пътник с лапавица. Христом. ВВ II, 60. ● Обр. Я виж какво беше кротко досега [морето]! За какво му е да се люти. Н. Антонов, ВОМ, 78.