ЛЮХ междум. Диал. За израз на радостна изненада. В това време леля Дешка се събуди и двете жени, като изкрещяха едно пронизително „Люх, марииии!“ се прегърнаха сърдечно. П. Незнакомов, СНП, 70. — Люх, Мите, ти ли си, бре леля! — каза тя, като плесна с ръце. П. Незнакомов, БЧ, 112.
ЛЮХ1, лю̀хът, лю̀ха, мн. лю̀хове, след числ. лю̀ха, м. Остар. и диал. Несполучливо движение с ръка, крак, инструмент при удар върху или по нещо. Засили се срещу топката и направи люх. ΔСлед няколко люха се разбра, че не може да улучи гвоздея.
◊ Излезе на люх. Диал. Отиде напразно, не сполучи. Всички последни буни и напрягания за възкръшение на някогашна Полша излязоха на люх. Й. Груев, Лет., 1872, 222.
ЛЮХ2, лю̀хът, лю̀ха, мн. лю̀хове, след числ. лю̀ха, м. Късото дръвце, което се удря с тояга при играта челик (машка); клендза.