ЛЮ̀ШВАМ1, -аш, несв.; лю̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лю̀шнат, св., прех. 1. Люлея, люшкам веднъж или няколко пъти. Рашко повлече крак, мина покрай кладенеца, люшна дървената кофа по навик. К. Петканов, ЗлЗ, 108. Изведнъж байко ме грабва през кръста, издига ме и ме люшва. Т. Влайков, Пр I, 204. Една вълна силно люшва лодката. М. Грубешлиева, ПП, 51. Че а на люлка качоват. / Иннъшкян, двашкян люшнали / и са Драганка дигнали, в сино а небе дигнали. Нар. пес., СбНУ XLVII, 47. Та са йотбила Боба невяста / люлка сторила, дяте люшнала. Нар. пес., СбНУ XXV, 52. Дойде .. / да се люля, / дойде .. / да я люля. / Дваж я люшна, / триж е цукна. Нар. пес., СбВСтТ, 908. Вятърът люшна знамената.
2. Разг. Рязко, изведнъж удрям някого. Тебе ще люшна един, та ще видиш ти. Т. Влайков, Съч. II, 138. Дай да ти ударя една плесница, за да те скрия, че син ми е много лош: щом доде, ей сега е, те изедва. Жената ѝ люшва една плесница и тя се обръща на суха метла. Христом. КМ II, 170. Люшни го по врата.
3. В съчет. с хоро и под. Заигравам енергично. Люшваме тракийско хоро. Δ След хорото люшнахме ръченица.
4. Простонар. Гаврътвам (във 2 знач.). — Сръбни си де, сръбни още малко, дядо Стоенчо, за кураж. Ако люшнеш още една оканица, като мухи ще ти се виждат хората. А. Каралийчев, ПГ, 134. Да люшнем по една ракия.
5. Диал. Отпускам, накланям (обикн. глава). — Руске, болна ли си? — питам аз, приклекнал до самата нея. Тя снизи още повече очи и люшна глава на моите колене. Ц. Церковски, Съч. III, 82.
6. Непрех. Диал. Падам изведнъж, строполявам се; люшвам се. Майка им [на Боян и Колю] въздъхна дълбоко, неусетно люшна и се захлупи върху Бояна. Ц. Церковски, Съч. III, 136. Люшнах на земята. Δ Люшнах на пода. люшвам се, люшна се страд.
ЛЮ̀ШВАМ СЕ несв.; лю̀шна се св., непрех. 1. Люлея се, люшкам се веднъж или няколко пъти. Ударът е така страшен, че параходът се люшва настрана. Кр. Белев, 3, 45. Но ето самолетът слиза пак много ниско и докато разберем къде сме и какво става, той извива няколко пъти над покривите над широките сгради, люшва се и кацва. Н. Фурнаджиев, MП, 7. Оглушителният залп отблъскваше неприятелската вълна, която се люшваше назад. Д. Лннков, ЗБ, 134. В кръг се люшват знамената / и на пост застават me, / а в душите и сърцата / радостта расте, расте... Ас. Босев, ВМД, 54. Завесата се люшва и представлението започва.
2. За хоро и др. — започвам енергично да се играя с бързи движения, внезапни извивки и накланяния на редицата. Човекът, сто и петдесет годишният, .., сяда на видно място на трапезата, .. в негова чест пият и ядат, люшват се шарени хора. Сл. Македонски, ЕЗС, 36. Хорото се люшва, отначало малко тромаво, после плавно. К. Константинов, ПЗ, 91. Цялото хоро се люшва като вълна в същата посока. Й. Йовков, Разк. I, 43. Тръбите засвирват веселите звуци на бърза ръченица: — Хайде, бабо гърчава, имаш щерка хубава... Редиците се люшват. А. Дончев, СВС, 793. „Смиляно, синко Смиляно, / излязи, синко, поглядни, / какво са й хоро люшнало / на беглицкине хармане.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 132.
3. Разг. Изведнъж загубвам равновесие; залитам, политам, олюлявам се. Над пропаст понявга се люшва u пада / там кон натоварен с патронни сандъци. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 205. Люшвам се по нанадолнището и аха да падна.
4. Диал. Люшвам (в 6 знач.). Тя си отпусна главата и са люшна на една страна. МС, 1883, кн. 4, 52.
ЛЮ̀ШВАМ2, -аш, несв.; лю̀шна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Обикн. със съюз да и следв. гл. Впускам се, тръгвам нанякъде. Че си люшна Божа майка / въз Юрдана, низ Юрдана / да си търси калтата си. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 8. Когато люшва из селото, никой не може да го открие.