ЛЮ̀ШКАМ, -аш, несв., прех. 1. Движа нещо, като го клатя, отклонявам в две противоположни посоки (нагоре и надолу, напред и назад или наляво и надясно); люлея. Прохладният ветрец люшкаше нежно клоните на грамадните буки и липи край пътя ни. Ив. Вазов, Съч. XII, 68. Вятърът люшка нежно море от млади лози. А. Каралийчев, С, 103. Вятърът люшка дърветата, / пълни реките шумят, / хвърлят талази в полетата / росните млади жита. Ив. Бурин, ПТ, 14. Вятър люшка жълтите ракити, / призори омити от дъжда. Мл. Исаев, О, 22. Пари и припича юлско слънце, / тежка задуха земя притиска; / .. / Изневидено се свий вихрушка, / дигне облак — прахове из друми, / златни ниви на талази люшка, / златни ниви шепнат тайни думи. Н. Ракитин, С II, 135.
2. Като извеждам нещо от стабилно положение, покой, чрез тласкане, бутане и под., движа го, отклонявам го в противоположни посоки; люлея. — Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 13. Ако ся научи детето да го носят и да го люшкат на ръце, то отпосле вече само с това го можеш укроти. Й. Груев, КН 7 (превод), 91. На двора Генко Генкин, .. носеше пеленаче дете на ръцете си, .., и го коткаше и люшкаше, .., на гърдите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. Вълните му, сечени косвено, удряха грубо каика и го люшкаха. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. ● Обр. Тя повече слушаше какво се говори из село. А ходеха приказки, които я измъчваха, объркваха я, люшкаха я насам-нататък. Й. Йовков, СЛ, 72.
3. Разг. Въртя, мятам, климам (глава), обикн. при болест, душевно разстройство, мъка, безсъние и под. Катерина люшкаше глава върху възглавницата, със затворени очи, още в съня си, види се, чувствуваше пристъпа на голяма болка. Д. Талев, ЖС, 399. Баща ѝ, поддържан от двама души, люшкаше побеляла глава разбит. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙΠ, 100. Щурай се, люшкай глава отежала, / кретай от тая в оная кръчма... К. Христов, Избр. ст, 310. Първият още люшкаше главата си и дереше с нехте земята, а вторият бе свършил с разцепени гърди. НБ, 1876, бр. 46, 182.
4. За превозно средство — придвижвам, нося, возя някого или нещо с клатене, люлеене; клатя, клатушкам. От Дряново цял час ни вече люшка / каруцата и най-подир / по измичната лека лъкатушка / възлизаше по голия баир. Н. Марангозов, ЯВ, 187. Влакът ни люшка цяла нощ.
5. Обикн. мн. Разг. В съчет. с хоро. Играя енергично, като се движа напред-назад, наляво-надяено с извивки и под. Пъстрополи моми / .. / хоро на Марно поле люшкат / при сетния слънчови зрак. Ив. Вазов, БМ I, 151. Зурли свират, тъпан тупа, / тетевенки оро крепят, / хем го крепят, хем го люшкат. Нар. пес., СбВСт, 85. люшкам се страд. и взаим. Под слабата светлина от прозореца видях как се люшкат от вятъра черните клони на сливата. Д. Бозаков, ДС, 20. Докле е детето повито и лежи равно, ако ся люшка кротичко, то няма да ся повреди, зачтото то е също като да ся люлее на люлка. Й. Груев, КН 7 (превод), 91. Житата са гъсти и високи, класовете се люшкат един ο друг, мирише на цъфнала пшеница. Кр. Григоров, И, 102.
ЛЮ̀ШКАМ СЕ несв., непрех. 1. Движа се, като се клатя, отклонявам в две противоположни посоки (нагоре и надолу, напред и назад или наляво и надясно); люлея се. Небето, .., се издигаше високо, високо, като че ли не искаше да има нищо общо с дима на безбройните комини, нито с изпаренията на мътните канали, по повърхността на които се люшкаха изгнили водорасли и петна от нефт. Ал. Бабек, МЕ, 81. Извишаваха се скелите на довършващите се строежи, .., люшкаха се безкрайни ниви със зреещи жита. В. Геновска, ПЮФ, 23. Сам-сама се люшка / оголяла крушка, /вятърът немирен / в клоните ѝ свири... В. Паспалеева, МСС, 25. Люшкат се зрелите ниви, / сладко меришат тревите. К. Христов, ПХ (превод), 33. // За предмети обикн. във висящо положение, окачени някъде — движа се, клатя се обикн. леко на различни страни; поклащам се, клатушкам се, люлея се. На входа се показа жена, в златотъкана багреница и с малка корона, ..; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Той [свещеникът] свиваше рамене, а камбаната все още трескаво се люшкаше. Кр. Велков, СБ, 106. Отгоре се зададе една забулена жена с кобилица на рамо. Менците се люшкаха и звъняха. А. Каралийчев, ПГ, 130. Влязохме вътре. В една от стаите още се люшкаше люлката, дето е било приспивано малко дете. Вл. Мусаков, СбЗР, 437. На бедрото му се люшкаше меч. Ив. Вазов, Съч. XIII, 105. Късия Стойно и Пети вървят / тамо по пътя отбити; / през рамена им заметнати тям / люшкат се празни торбите. Π. Π. Славейков, Мис., 1895, кн. 5, 489.
2. Като се отклонявам от естественото си положение, с тласкане, бутане се движа в противоположни посоки (нагоре и надолу, напред и назад или наляво и надясно); люлея се. Залюляла се Драганка / та се люляла, люшкала, / конопце са се скъсале. Нар. пес., СбВСтТ, 125. Люляла се, люшкала се, / лале ле Радо байова. Нар. пес., СбВСтТ, 99.
3. Разг. Клатя се, накланям се, залитам на една или друга страна, обикн. при губене на равновесие или сили; олюлявам се, клатушкам се, люлея се. Ние, дето сме се наловили зад гърба на нашата водачка, също се теглим назад едно-друго и заедно с това теглим и нея, водачката ни, като ѝ помагаме да издърпа и другата редица. И като се мести тя насам-нататък, люшкаме се и ние след нея с вик и смях ту на една, ту на друга страна. Т. Влайков, ПР I, 56. Тия що носят иконата, едни едри и силни мъже, са люшкат насам-натам, стискат я със се сила и едва я удържат. Т. Влайков, Пр I, 172. Конят му се люшкаше, като че бе стъпил в корито. Боляринът освободи крака от стремената с намерение да скочи, да избяга от люшкането, от гаденето. М. Смилова, ДСВ, 158. Тъжно завършваха вечерите. Мъжете се люшкаха пияни, с мрачни лица, разчорлени и заспиваха кой където свари. Ив. Венков, ХКН, 12. Помниш ли Екима Степанича? Той кога се нарежеше като казак и се люшкаше от дувар на дувар, имаше обичай да си гужда сини очила. Ал. Константинов, Съч., 195. И старата баба, що едвам се люшка, / носеше куршуми във свойта пола. Ив. Вазов, Съч. I, 178.
4. Диал. Въртя се, щурам се. Съседките ѝ ce въртяха край нея и се мъчеха да я успокоят, .. Иван Бенин също се щураше из двора и гледаше как жените се люшкат ту на една, ту на друга страна. Д. Ангелов, ЖС, 534. Заспал, а оставил Злата да плаче и да се люшка на две страни. Тем., 1881, кн. 2, 23-24.
5. За глава на човек — въртя се, мятам се, климам, обикн. при болест, душевно разстройство, безсъние и под. Священик Водски от Габрово, .., можал да види през дупката когато влечели из стълбите даскал Найдена, а главата му са люшкала. З. Стоянов, ЗБВ III, 109. Той мълчеше, .., главата му се люшкаше, замаяна от болките и спирта. М. Кремен, СС, 122. Качиха убития на седлото, изправиха го да изглежда жив. Богдан поведе коня, а Мирчо държеше трупа да не падне. Навътре в селото ги срещна стара жена, попита ги: — Толкова ли е пиян, та така му се люшка главата? — Млад зет, е бабо! Много е срамежлив, водим го при булката! К. Петканов, X, 90-91. Той гледа: пред него се бабата хили, / главата ѝ ce люшка, ръцете ѝ висят. Ив. Вазов, БМ II, 106.
6. Придвижвам се, нося се, возя се с клатене, с люлеене; клатя се, клатушкам се. Появи се силно вълнение. Корабът почна да се люшка. А. Каралийчев, С, 142. Подводницата почна да се люшка като през време на силна буря. М. Марчевски, ОТ, 476. Цял месец се люшка позлатената кочия през вековните гъсти славянски гори. А. Каралийчев, ПГ, 90. Жално скърцат, люшкат се трамваите / глухо хълца градския часовник... Хр. Радевски, Избр. пр II, 24.
7. Прен. За множество от хора — движа се, придвижвам се в различни посоки (наляво и надясно, напред и назад, нагоре и надолу); люлея се. Скоро цялото село беше на крак. На площада се люшкаше голямо множество — шумно и тревожно. В. Геновска, СГ, 305. Тълпата с академическо достойнство се люшкаше насам. Хр. Радевски, Избр. пр III, 114. Тих мълвеж се носи вътре, едно множество, благочинно и усмихнато, бавно се люшка, подобно водите на спокойно езеро. К. Константинов, ПЗ, 77. Аз виждам вън, през мраз и мрак, / човешки маси как се люшкат. Н. Хрелков, ДД, 109. Той поглеждаше навън плахо тълпата, която се люшкаше, като едно море. Ив. Вазов, Съч. XXV, 137. ● Обр. През прозорците на градския съвет в Тетевен се вижда широкия асфалтиран площад, .., дето дълго и прегракнало свирят пристигащите и заминаващи автобуси и се люшка пъстрата глъчка на пазарния ден. Н. Тихолов, ДКД, 76-77.
8. За хоро, редица от хора — като се вия, извивам непрекъснато, движа се енергично напред и назад, наляво и надясно, нагоре и надолу; люлея се. Хорото е все тъй голямо и още по-буйно се люшка. Т. Влайков, Пр I, 132. Хорото още по-пияно и неудържимо весело се люшкаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. Люшка се хоро, доде слънце зайде. Ил. Волен, РК, 48.
9. Прен. Книж. Не мога да се установя на трайна позиция, мнение и под.; колебая се, мятам се. Обърка ли се дадена интелигенция, изгуби ли вяра в себе си най-напред, после и в народа си, отчужди ли се от него, .. — тя изпада в безпомощност, губи влияние и народа ѝ остава да се люшка, докато, по-стегнат и по-силен народ дойде и погълне по-слабия. Р, 1927, бр. 238, 1. Непрекъснато се люшкаше между две течения. Т. Жечев, БВ, 389. Всъщност това беше удовлетворение от привършената работа — .., край на досадата, която изпитва човек от себе си, когато се люшка между надежда и отчаяние. А. Наковски, БС, 79. Неспособен за систематичен, последователен труд, въпреки будния си ум и любовта си към науката, той [В. Стоянов] не е проявявал постоянство в дадена посока и вечно се е люшкал между различни занимания. М. Арнаудов, БКД, 56.
◊ Животът ме е <много> люшкал; съдбата ме е <много> люшкала. Разг. Преживял съм много, обикн. нерадостни неща. Едно примирение се чете по техните [на румънците] лица. Сякаш години по ред съдбата ги е люшкала оттук-натам по чуждата неприятелска страна. Д. Калфов, ПЮН, 132. Краката <ми> се люшкат. Разг. 1. Служебното ми или общественото ми положение е несигурно; всеки момент мога да загубя службата си, поста си. С крайчеца на окото си аз видях, че той любопитен господин беше помощник-кметът. — Как е?... Люшкат ли се краката на правителството, люшкат ли се? — произнесе той, впил сините си очи в мене. Ц. Церковски, Съч. III, 180. 2. Много съм слаб, немощен (обикновено след тежка болест). Едва жив е. Краката му се люшкат. Люшкам крака<та си>. Разг. Неодобр. Нищо не работя, бездействам. — Как? — беки като не отърва да си вържа ръцете и да лю-ю-юшкам крака цял ден след тях? — отвръща Младен. — Остави ги [овцете] пък да ги изядат вълците — дума ядовито баща му. Ц. Церковски, Съч. III, 249. — Е, нямат край тези женски пазарлъци! — мърмореше Иван. — Хайде, ела ти гледай къщата, пък аз ще отида да люшкам краката по кафенетата! — отвръщаше сърдито старата. Г. Караславов, Тат., 190.