ЛЮ̀ЩЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от лющя и от лющя се; белене, люпене2, подметка2, оране. Лющенето му [на ориза] става със специални ръчни мелници, които приличат на камъните за мливо на кукуруз в нашите караджейки. Ал. Гетман, ВС, 171. Производственият процес за получаване на тахана обхваща следните манипулации: лющене и отделяне на люспите, изсушаване, изпичане, смилане на ядките (получаване на тахан), охлаждане и съхраняване на тахана. А. Генадиев и др., ТЗ, 137. Лющене на орехи. Лющене на тиквено семе. Лющене на стърнище.
◊ Лющене на почва (земя, стърнище). Сел.-стоп. Плитко оране след жътва, предназначено за бързо угниване на корените и сламата от житните растения; захлупване на стърнище, плитка оран, подметка2 на стърнище.